Петър Китановgw
| Петър Китанов | |
|---|---|
| български революционер | |
 Петър Китанов, 1904 г. Източник Държавна агенция „Архиви“ |
|
|
|
|
| Роден |
1875 г.
Лешко, Османска империя |
| Починал |
24 май 1912 г.
Горна Джумая, Османска империя |
|
|
|
| Образование |
Солунска българска мъжка гимназия Национален военен университет |
| Петър Китанов в Общомедия | |
Петър Китанов Николов с псевдоним Хайдушки е български търговец и революционер, горноджумайски околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Китанов е роден в 1875 година в Лешко, Горноджумайско, в Османската империя, днес в България. Брат е на Александър Китанов. Петър Китанов завършва българската гимназия в Солун. Учи във Военното училище в София, където се сближава със съученика си Гоце Делчев. Работи като търговец на дървен материал и същевременно развива революционна дейност. Подгонен е от турските власти в края на 1901 година и бяга в четата на Христо Чернопеев. Взема участие в аферата „Мис Стоун“, като осигурява укриването на пленената мисионерка. Първоначално е помощник-войвода на Чернопеев. По време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година действа в Разложко. След въстанието става войвода в Струмишки революционен окръг, а по-късно в Горноджумайско, където действа по десния бряг на Струма, докато войводата Ичко Бойчев действа по левия.[1]
След Младотурската революция в 1908 година е сред основателите на Народната федеративна партия (българска секция). Убит е от младотурските власти на 24 май 1912 година в Горна Джумая.[2][3]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Иван Харизанов, Антон Страшимиров, Христо Чернопеев, Петър Китанов, 1908 г.
Четите на Петър Китанов и Ичко Бойчев през Хуриета
Александър Стефчов Старото, пленен и убит от Сандански, Коце Марков, Петър Китанов и Александър Андреев
Портрет от Т. К. Апостолов, София. Източник Държавна агенция „Архиви“
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 186.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 77.
- ↑ Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 434.
Портал „Македония“
